Остава е една от най-истинските групи в българската музика вече повече от

" Остава "  е една от най-истинските групи в българската музика към този момент повече от две десетилетия, като не познавам човек, който да не е харесал емблематичния албум " Океан " от първото слушане. Свилен Ноев е вокалистът, без който не можем да си представим " Остава ". Неговият характерен глас, наличието му на сцената и любовта към музиката са това, което го прави едно от лицата на българската рок сцена. За мен Свилен е и сътрудник от едни минали сладки времена. Затова постоянно ми е прелестно да срещна него и усмихнатото му семейство на някоя софийска улица. Днес, обаче, не чаках на случайността, с цел да се забележим, а му се обадих. За да си поговорим за музикантите по време на пандемия, за изолацията, музите и измененията, които несъмнено предстоят.  

Казват, че всички сме в " една лодка " по време на пандемията. Така ли е?

" Осъзнахме, че сме в една лодка, всички сме уязвими и комплицирани, само че в това време сме значими и потребни един на различен " - сподели Папа Франциск преди дни. Всички се пазим от един вирус, като си стоим у дома. А домът на всеки човек е друга “лодка ” и там става забавно, в случай че не можеш да бъдеш дълго време с най-близките си. При мен към този момент всичко е наред и се оправяме идеално със обстановката.

Как приемаш новата действителност - празни подиуми, празни улици и празни джобове? 

Доста е депресиращо, в действителност. Липсата на концерти вреди и на самочувствието - всеки актьор има потребност да бъде на сцена непрекъснато и това е не по-малко значимо от финансовото заплащане. Положението е " lose- lose ". Никой не печели в създалата се обстановка. 

Какво е изолацията за теб? Как тя рефлектира на страстите ти, на музиката ти?

Ние, музикантите, изкарваме доста време сами в композиране и писане на текстове, тъй че, не е нещо ново за мен, само че като е наложително наистина  " работи " на душeвността. В началото се окуражих и събрах всички мои демо записи от компютъра ми. 23 създадени хрумвания за песни. След това си споделих, ще пишеш текстове, имаш доста свободно време. Но... не...  Искрено се надявам желанието да се върне скоро, с цел да върша нещата, които обичам.

Хареса ли ти на " виртуалната " сцена? Колко хора гледаха онлайн концерта на " Остава " на 27 март и да чакаме ли още такива събития? 

Харесва ми концепцията в тежки времена да има метод да пробваме да създадем хората по-щастливи. Благородно е, а и за мен имаше доста сила, макар че е доста необичайно да свириш пред камери, а не на сцената пред публиката, която ни обича и поддържа толкоз доста години. С течението на времето онлайн събитията ще се доразвият и съгласно мен ще се вършат и след карантината. Концертът ни е гледан от съвсем 70 000 индивида, което ме прави изключително благополучен.

Ще съумеят ли артистите да си върнат усещането за независимост, или борбата за насъщния ще бъде водеща, откакто карантината падне? 

Не мога да си го показва още като чувство. Това което става през днешния ден, няма да се не помни бързо и ще има отражение и в изкуството. Надявам се да не пея песни за изолираност, нещо, което правех като по-млад. Иначе допускам, че всички хора ще се втурнат да работят и да пътуват, персонално аз не желая да употребявам думата “уморен ” скоро.

Светът, ясно, няма да бъде същият след тестването на Covid-19. Какво научи за себе си и за него в тази стуация и усещаш ли, че в теб нещо се трансформира вечно?

Всички виждаме, че един вирус може да затвори света за неопределен срок. Виждаме, че медицинските лица са от най-важните за човечеството и това би трябвало да се запомни. Учителите образоват онлайн, нещо което мощно приветствам. Артистите даваме изкуството си, с цел да може карантината да премине по-леко за хората. Живеем в боязън, което ни прави неспокойни и слаби, само че и с вяра, че можем дружно да преудолеем сложните моменти и да продължим, в случай че не по-силни, то най-малко по-мъдри. 

 
Актрисата Силвия Петкова: Крайност е всичко, което се случва, само че задачата си заслужава